Хроновизьорът на Ватикана

През 60-те години на ХХ век ЦРУ и британското разузнаване получават от Ватикана технологии, които дават възможност да се контролира времето.

Това твърди Алфред Ламбремон Вебре – автор на редица книги, посветени на пътешествия във времето.

Според Вебре Ватиканът разполага с устройство, което позволява да се „вижда“ през времето. С негова помощ могат да се разгледат следите, оставени от минали събития, и да се наблюдават сцени от миналото или бъдещето, съобщава Daily Star.

Ватиканската „машина на времето“ е известна под наименованието „хроновизьор“. С нейна помощ не е възможно физическото придвижване през времевите пластове. За сметка на това могат не само да се наблюдават исторически събития, но и да се чуват съпровождащите ги звуци.

Като един от световните центрове на силата, Ватиканът  дълго време държи технологията в тайна, допускайки до нея единствено съюзнически страни.

Алфред Вебре съобщава, че веднага след края на Втората световна война двама свещеници – монасите Пелегрино Ернети от Бенедиктинския орден и Франсоа Брюне, се опитват да разкажат на света за съществуването на тази технология, но медиите ги осмиват. Авторът твърди още, че ЦРУ всъщност е основано от Ватикана и в много отношения представлява „йезуитска тайна служба“. През 60-те години Ватиканът предава принципите на устройство на хроновизьора на Пентагона и ЦРУ. Американското разузнаване започва да използва технологията за политически цели. В ЦРУ например предварително узнават имената на бъдещите президенти на САЩ и ги „подготвят“ за встъпване в длъжност, влияейки на политическите им възгледи.

Аналогична е ситуацията според Вебре с английските спецслужби МИ-5 и МИ-6, които получават от църквата технологията на „хроновизьора“.

Алфред Ламбремон Вебре завършва Юридическия факултет на Йейлския университет и е член на палатата на адвокатите в окръг Колумбия. Освен писането на книги той води блог в интернет, наречен „Екзополитика“, в който излага теорията си за съществуването на „хроновизьорите“.