Може би в близко време жителите на Земята ще станат свидетели на изключително рядко събитие, настъпващо веднъж на няколко хилядолетия. Според служители от обсерваторията „Мауна Кеа” на Хаваите червеният гигант Бетелгейзе стремително променя формата си. За последните 16 години звездата е загубила кръглите си очертания, стремително свивайки се при полюсите, докато екваторът й все още се държи благодарение на центробежната сила. Това са явни признаци, че остават броени седмици или месеци до превръщането й в свръхнова.
НЕПОЗНАТАТА БЕТЕЛГЕЙЗЕ
Бетелгейзе е известна още като Алфа Орион – една от най-ярките звезди от съзвездието Орион („Ловец”). Както и названията на много други звезди, Бетелгейзе има арабски произход – произлиза от словосъчетанието „рамо (или подмишница) на ловеца” – мястото, което заема тази звезда на рисунките на съзвездието Орион. Тъй като Бетелгейзе е масивен червен свръхгигант, краят на живота й наближава и скоро тя ще се взриви като свръхнова.
Звездата е отдалечена от нас на 600 светлинни години. Повърхността й е по-студена от тази на Слънцето, а размерът й – 1000 пъти по-голям. Ако се постави в центъра на Слънчевата система, тя ще запълни пространство, по-голямо от орбитата на Юпитер.
Как ще изглежда този изключително рядък феномен, наблюдаван от Земята? Внезапно в небето ще пламне много ярка звезда. „Много ярка” означава степен на яркост, равна минимум на пълна Луна, а максимум – на пълно Слънце. Космическото шоу ще продължи около шест седмици, което означава повече от месец и половина „бели нощи” в определени участъци на планетата. Останалите земляни ще се насладят на два-три допълнителни часа светъл ден и на възхитително зрелище от избухналата звезда на нощното небе.
Две-три седмици след взрива звездата ще започне да угасва, а след няколко години окончателно ще се превърне за земния наблюдател в мъглявина от типа на Ракообразната. А вълните от заредени частици след взрива ще достигнат до Земята след няколко столетия и ще получим малка (4 – 5 пъти по-ниска от леталната) доза йонизиращо излъчване. Според учените няма опасност за Земята и хората. Но подобно събитие е уникално само по себе си – последното свидетелство за наблюдаван взрив на свръхнова на Земята е датирано от 1054 година.
ИСТОРИЯ И НАЗВАНИЯ
Историята на произхода на арабската дума „Бетелгейзе” не е докрай изяснена, но специалистите са единодушни, че втората част – „елгейзе”, идва от „ал-джауза” – така са наричали в древността цялото съзвездие Орион.
Коренът „джз” в думата „джауза” означава „по средата”, затова „джауза” може да се преведе като „централен”. По-късно думата „ал-джауза” е използвана от арабски астрономи за общо обозначаване на съзвездията Орион и Близнаци. Дори сега, когато Орион на арабски се нарича „Ал-джабар” (Великан), старото название понякога също е валидно.
Най-разпространеното обяснение за пълното название е версията за неправилния превод от арабски на латински на думата „яд-ал-джауза” (ръката на ал джауза), т.е. названието на съзвездието Орион. Европейците са сбъркали арабските букви Y и B, като са превърнали Yad-al-Jauza в Bait-al-Jauza (домът на джауза) или дори в Bat-al-Jauza (подмишката на джауза). Така се появява думата, която днес ни дава Betelgeuse – Бетелгейзе. Излиза, че разпространеното тълкуване на „ръката на близнака” не е съвсем вярно. По-правилно е названието да се преведе като „ръката на този, който е по средата” или „ръката на централния”.
Интересен е също и древният китайски вариант на названието Бетелгейзе. На китайски звучи като „шен-ксю-си”. Преводът е – „Четвъртата звезда от съзвездието на трите звезди”. Това парадоксално название се е получило, защото първоначално в китайската астрономия е имало „Съзвездие на трите звезди” – т.е. поясът на Орион, но впоследствие към него се отнасят още няколко близко разположени звезди, но названието на съзвездието остава старото…
