Свидетелства за палеоконтакти

57038267

В т.нар. забранена археология се появяват множество артефакти от древността, които говорят в полза на хипотезата, че хората някога са общували с други земни цивилизации, които вероятно са притежавали огромен запас от знания, недостъпни за човечеството и до днес. Артефактите, които косвено потвърждават това, не се приемат от съвременните учени. Те просто ги наричат „фалшификати” и ги игнорират. Неволно се създава впечатление за умишлено укриване на явни доказателства, което води до пораждането на конспиративни теории. Дори самите учени, открили доказателства за палеоконтакти, рядко правят задълбочени изследвания, страхувайки се да не бъдат осмени от колегите си заради „антинаучността” на подобни доводи.

Но неумолимият бяг на времето и все повечето доказателства карат специалистите да променят ретроградното си мислене и да преразгледат фундаменталните основи на зараждането на съвременното човечество и развитието на цивилизацията. Защото критичната маса от информация, потвърждаваща различния поглед към древността, нараства благодарение на новооткрити артефакти, което неминуемо ще доведе до информационен взрив. Такъв ход на събитията ще помогне на общата маса от човечеството да променят своето отношение към палеоконтактите.

Един от артефактите, които косвено предполагат наличието на такъв контакт в древността и разчупва стереотипите на общопризнатата история, е дискът в музея на Рафаел Ларко Гереро в Перу. Той има удебеление в центъра, а излизащите лъчи, напомнящи древна свастика, допълват образа, сходен със съвременните представи за външния вид на спиралните галактики. Казано популярно, древният артефакт много напомня на нашата галактика!

Не е известно дали това съвпадение не е чиста случайност, но това не пречи да се правят догадки. Защото удебелението сякаш е направено специално и цялата форма не изглежда никак случайна. Официалната наука, разбира се, няма отговор на този въпрос…

 97038780

Галактика

Артефактът, изложен в археологическия музей на Рафаел Ларко Гереро в столицата на Перу – Лима (Южна Америка), няма стандартна табелка с датировка, както впрочем и останалите предмети в тази зала. Макар че е показана керамика, отнасяща се към XVI век, дискът явно се откроява визуално. Той не прилича на нито един от изложените експонати от испанската епоха, както са искали да го представят организаторите на изложбата.

Откъде индианците от доколумбова Америка са имали знания, до каквито съвременната наука достига едва в края на второто хилядолетие? Тогава дори не е имало телескопи. Макар че за обратното говорят древните камъни от Ика. Но даже с помощта на телескоп е невъзможно да се разгледат подробности от строежа на галактиките.

Дори да предположим, че нашите предци по някакъв начин са успели да видят галактиката, не е ясно как са достигнали до всички подробности. Ако се погледне галактиката от едната страна, могат да се видят ръкавите й, но не и удебелението в средата, защото за целта трябва да се наблюдава от другата страна, перпендикулярно. Явно древните астрономи са притежавали съвършени средства за наблюдение и развита наука. Или пък са имали възможност да обобщят получените знания или да ги получат от първоизточника, или пък са разполагали с високи технологии…

Артефактите от забранената археология още веднъж позволяват да се предполага, че палеоконтактите в древността са били нещо обичайно.

 

%d bloggers like this: