Пътешественици във времето

521-46

Основателят на компанията IBM Херман Холерит не само е един от създателите на IT индустрията, но заедно с учения Никола Тесла се е занимавал и с разработването на машина на времето. Двамата я създали и според собствените им твърдения са пътешествали в мезозоя и в 1865 година. Наистина, след тези пътувания единият от тях имал нужда от психиатър…

Навярно мнозина са чели романа на Стивън Кинг „22-11-63”, в който героят е изпратен в миналото, за да предотврати убийството на Джон Кенеди. А подобен сценарий за малко не е бил реализиран в действителност! Само че са се опитали да спасят друг американски президент – Абрахам Линкълн. С тази мисия се заели двама сериозни учени – Никола Тесла и Херман Холерит.
Тесла и Холерит работели над проекта „Уорденклиф”. При това Холерит не бил физик като своя партньор. Той е роден през 1860 г. в Бъфало, в семейството на немски емигранти. И макар че името му днес не е особено известно, именно Херман Холерит е родоначалник на IT индустрията. Той влиза в историята като създателя на електрическата табулираща система (Hollerith Electric Tabulating System). На него дължим изобретяването на перфокартите за електронноизчислителните машини и оборудването за работата с тях. През 1896 г. Холерит основал компанията Tabulating Machine Company, преобразувана впоследствие в IBM. Той измислил и първия девиз на тази компания – „Хората трябва да мислят, машините трябва да работят”.
По натура Херман Холерит бил авантюрист и го заинтригувала идеята на Никола Тесла за пътуване във времето. Така се родил проектът „Уордънклиф”. Холерит не просто участвал в него, но и инвестирал финансови средства. Той мечтаел да направи света по-добър и не искал да дели с никого славата си. Но не можел да се справи без Тесла, който притежавал необходимите знания. В края на краищата те сглобили устройство, способно да генерира… черни дупки, които трябвало да играят ролята на портали към миналото. На първо време не се говорело за пътешествия в бъдещето. Холерит нарекъл машината „Перфоратор на времето”.
Работата над устройството била завършена през есента на 1903 година. Но за да създадат дупка във времето, се изисквало огромно количество енергия. При това за пътуване в далечното минало била необходима повече енергия, отколкото например за завръщане само седмица назад. Независимо от това Тесла и Холерит мечтаели да променят миналото в името на експеримента. Тогава още не бил създаден знаменитият разказ на Рей Бредбъри „Гръмна гръм”, в който се описва прословутият „ефект на пеперудата”.
Решили пръв в миналото да се отправи Херман. Това се случило на 17 декември 1903 г. Холерит посетил епохата на мезозоя и се върнал. Воаяжът му отнел четвърт час.
Следващия път идеята била да изпратят Холерит през април 1865 г. Пред изследователите вече стояла конкретна задача – да предотвратят убийството на президента Линкълн… За да получат необходимата за новото пътешествие енергия, партньорите нелегално се включили към електрическата мрежа на съседното градче. Херман се оказал в театър „Форд”, където по това време пристигнал Линкълн, за да гледа представлението „Моят американски братовчед”. След завръщането си Холерит с въодушевление разказал как хвърлил по убиеца Джон Бут бутилка уиски и го ударил по главата…
На следващия ден Холерит и Тесла посетили библиотеката, за да се запознаят отново с биографията на Линкълн, но тя се оказала непроменена. Датата на смъртта на президента си оставала същата – 14 април 1865 г., а за убиец бил посочен актьорът Джон Бут…
През следващите три години приятелите провели още няколко експеримента, но със същия резултат. В края на краищата Тесла заподозрял Холерит в елементарна лъжа: може би той чисто и просто съчинявал историите за пътешествията си във времето?!
За известно време Холерит доброволно влязъл в психиатрична клиника, за да премине рехабилитационен курс след всички сътресения, свързани със смелите си опити, и повече не се върнал към проекта. А Тесла в продължение на още 15 години се занимавал с теоретични търсения. И достигнал до извода, че при опит да се промени миналото реалността се разклонява. Но с времето „клонките” започват да се стремят към идентичност и се „синхронизират” помежду си. Така в паралелната реалност, създадена чрез намесата на Холерит, Линкълн препива с уиски по време на спектакъла и си счупва врата, спъвайки се по стълбата на излизане от театралната ложа. За да не се огласява истинската причина за смъртта, мъртвият президент е застрелян в главата, а Джон Бут е обвинен в убийство…
Така или иначе, проектът „Уордънклиф” бил сметнат за провален. Почти цялата документация по него изгоряла при пожар в лабораторията на Тесла (най-вероятно нарочно). А изброените сведения са само една версия. Засега остава пълна мистерия съществувала ли е в действителност машина на времето и дали някой е пътувал в миналото с нея…

Вестник “Феномен”, бр. 46, 2014 г.

%d bloggers like this: