Прокълнатият пръстен

3Съ­щес­т­ву­ват мно­жес­т­во ле­ген­ди за мис­тич­ни­те свойс­т­ва на фа­мил­ни­те скъ­по­цен­нос­ти. Ед­на от тях е свър­за­на с пръс­те­на на ис­пан­с­ки­те кра­ле, кой­то се па­зи в ка­тед­ра­ла­та на Ал­му­ден­с­ка­та Прес­ве­та Де­ва, пок­ро­ви­тел­ка­та на Мад­рид.

Спо­ред по­ве­ри­я­та ис­пан­с­ки­ят пръс­тен при­те­жа­ва чу­дов­тор­но дейс­т­вие. Раз­каз­ват, че той мо­же да ле­ку­ва бо­лес­ти и да но­си бо­гатс­т­во. Са­мо че на ди­нас­ти­я­та на ис­пан­с­ки­те Бур­бо­ни то­зи пръс­тен не е до­не­съл ни­що дру­го, ос­вен не­щас­тия. Пръс­те­нът бил с мно­го дре­вен про­из­ход, но при­до­бил смър­то­нос­на сла­ва ед­ва при крал Ал­фонс ХII.

СМЪРТ­ТА НА КРА­ЛЕ­ТЕ

По­ре­ди­ца­та тра­ги­чес­ки съ­би­тия, ко­и­то се слу­чи­ли в дво­ра на то­зи мо­нарх, е нап­ра­во не­ве­ро­ят­на и въп­ре­ки то­ва пред­с­тав­ля­ва ис­то­ри­чес­ки факт.

През 1878 го­ди­на крал Ал­фонс се оже­нил за сво­я­та бра­тов­чед­ка Лу­и­за де Мон­пан­сие. По вре­ме на вен­чав­ка­та той пос­та­вил на пръс­та на го­де­ни­ца­та си ста­ри­нен зла­тен пръс­тен. Ле­ген­ди­те раз­каз­ват, че в то­зи мо­мент Лу­и­за из­ви­ка­ла и ед­ва не из­гу­би­ла съз­на­ние. Ли­це­то й се об­ля­ло в съл­зи. Бул­ка­та та­ка и не обяс­ни­ла при­чи­на­та, ко­я­то тол­ко­ва я раз­т­ро­и­ла. Прос­то я об­х­ва­нал ужас и гла­ва­та й се за­ма­я­ла – сим­п­то­ми, ко­и­то прид­вор­ни­те да­ми свър­за­ли с ес­тес­т­ве­но­то въл­не­ние пре­ди пър­ва­та брач­на нощ.

Два ме­се­ца по-къс­но мла­да­та кра­ли­ца по­чи­на­ла от не­из­вес­т­на бо­лест. Мал­ко пре­ди смърт­та си Лу­и­за за­поч­на­ла да по­лу­ча­ва стран­ни ви­де­ния: ту ог­ром­ни жа­би, хо­де­щи на два кра­ка, ту кър­ва­ви ре­ки, ко­и­то те­кат по ко­ри­до­ри­те на Ес­ку­ри­ал – крал­с­кия дво­рец. От­на­ча­ло кон­чи­на­та й не би­ла свър­за­на с пръс­те­на.

Крал Ал­фонс пре­дал го­деж­ния пръс­тен за съх­ра­не­ние при ба­ба си, вдов­с­т­ва­ща­та кра­ли­ца Хрис­ти­на. Пръс­те­нът тол­ко­ва й ха­ре­сал, че тя ре­ши­ла да го но­си вмес­то ме­дальон. След ня­кол­ко дни обаче тя ско­ро­пос­тиж­но по­чи­на­ла. Но и то­зи път ни­кой не се раз­т­ре­во­жил, тъй ка­то да­ма­та би­ла ве­че на прек­лон­на въз­раст.

По нас­лед­с­т­во пръс­те­нът пре­ми­нал при внуч­ка­та на Хрис­ти­на, сес­т­ра­та на кра­ля – ин­фан­та­та Ма­рия дел Пи­лар. Тя го пос­та­ви­ла на сред­ния пръст на дяс­на­та си ръ­ка. Ми­на­ли че­ти­ри дни и из­вед­нъж ин­фан­та­та по­чув­с­т­ва­ла, че гу­би зре­ни­е­то си, тя­ло­то й би­ло по­ра­зе­но от па­ра­лич и ско­ро тя на­пус­на­ла греш­на­та зе­мя, пос­лед­вай­ки сна­ха си и ба­ба си. Ед­ва след смърт­та на лю­би­ма­та си сес­т­ра Ал­фонс за­по­доз­рял не­що гни­ло и приб­рал пръс­те­на в сейф, къ­де­то се па­зе­ли и дру­ги фа­мил­ни цен­нос­ти.

Кра­лят имал нуж­да от нас­лед­ник и нап­ра­вил пред­ло­же­ние на по-мал­ка­та сес­т­ра на же­на си – мла­да­та Хрис­ти­на де Мон­пан­сие. Тъй ка­то Ал­фонс мно­го оби­чал Лу­и­за, ре­шил, че ня­ма да по­да­ря­ва на но­ва­та си съп­ру­га скъ­по­цен­ност­та, ко­я­то му на­пом­ня­ла за из­гу­бе­на­та въз­лю­бе­на – спо­ред не­го то­ва би би­ло рав­но­сил­но на пре­да­тел­с­т­во. За­то­ва пръс­те­нът си ос­та­нал в сей­фа.

Но мла­да­та Хрис­ти­на не­о­чак­ва­но се обър­на­ла към го­де­ни­ка си с мол­ба да й по­да­ри имен­но вен­чал­ния пръс­тен на сес­т­ра й. Де­вой­ка­та твър­дя­ла, че то­ва ще поз­во­ли да се за­па­зи спо­ме­нът за Лу­и­за. Крал Ал­фонс се опи­тал да ра­зу­бе­ди го­де­ни­ца­та си, но Хрис­ти­на нас­то­я­ва­ла и в  края на кра­и­ща­та за­я­ви­ла, че ня­ма да се омъ­жи за не­го, ако не по­лу­чи пръс­те­на. “Ами ако всич­ки те­зи смър­т­ни слу­чаи са би­ли чис­та слу­чай­ност? – по­мис­лил си кра­лят. – Не е въз­мож­но с та­зи мла­да кра­са­ви­ца да се слу­чи бе­да.”

Ал­фонс бил все още дос­та млад, без­г­ри­жен и не зна­ел що е то­ва съд­ба. Ина­че за ни­що на све­та не би до­пус­нал би­жу­то да по­пад­не при не­го­ва­та бъ­де­ща съп­ру­га…

И та­ка, Хрис­ти­на по­лу­чи­ла въж­де­ле­ния пръс­тен и ста­на­ла съп­ру­га на кра­ля. Тя вед­на­га го сло­жи­ла на сред­ния си пръст, но ско­ро за­поч­на­ла да се оп­лак­ва, че той сил­но се наг­ря­ва и чес­то про­ме­ня цве­та си от зла­тен на че­рен, ко­е­то си­гур­но пред­ве­ща­ва не­що ужас­но. В края на кра­и­ща­та Хрис­ти­на прес­та­на­ла да но­си крал­с­кия по­да­рък, но ве­че би­ло къс­но. Един ден, след ка­то се вър­на­ла от двор­цов бал, мла­да­та же­на лег­на­ла да спи и по­ве­че не се съ­бу­ди­ла…

ПРО­РО­ЧЕС­КИ­ЯТ СЪН

Ал­фонс из­п­ра­тил пръс­те­на, кой­то но­сел са­мо не­щас­тия, в хаз­на­та и за из­вес­т­но вре­ме заб­ра­вил за не­го. Но през 1885 го­ди­на му се при­съ­нил стра­нен сън. Явил му се един от не­го­ви­те пред­ци по май­чи­на ли­ния и със стра­шен глас пред­ре­къл, че го очак­ва смърт, ако ня­ко­га се ос­ме­ли да пос­та­ви на пръс­та си “вен­чал­ния пръс­тен  с не­бес­ния ка­мък”. След то­ва взел пръс­те­на и го скъл­цал на прах в ед­но ха­ван­че. От си­вия прах из­пъл­зя­ла чер­на змия. Тя пър­во за­ха­па­ла опаш­ка­та си, а след то­ва се об­ви­ла око­ло вра­та на Ал­фонс и за­поч­на­ла да го ду­ши…

Ка­то че ли на­ме­кът бил по­ве­че от проз­ра­чен, но мо­нар­хът не се вслу­шал в пре­дуп­реж­де­ни­е­то, дош­ло от све­та на Мор­фей. От раз­п­рос­т­ра­не­ни­те по оно­ва вре­ме съ­нов­ни­ци той раз­б­рал, че за да не се ока­же зло­ве­що­то съ­но­ви­де­ние про­ро­чес­ко, тряб­ва на­я­ве да се вър­ши всич­ко на­о­па­ки. Вмес­то, как­то го по­съ­вет­вал не­го­ви­ят род­ни­на, да скъл­ца пръс­те­на на прах и по то­зи на­чин за­ви­на­ги да се из­ба­ви от опас­ност­та, той за­по­вя­дал би­жу­то да бъ­де из­ва­де­но от хаз­на­та, да му го нап­ра­вят по мяр­ка и пос­та­вил се­мей­на­та ре­лик­ва на по­ка­за­ле­ца на дяс­на­та си ръ­ка.

Не ми­на­ло мно­го вре­ме и кра­лят се по­чув­с­т­вал зле. На сут­рин­та ме­ди­ци­те ус­та­но­ви­ли “смърт от пре­об­ла­да­ва­не в ор­га­низ­ма на во­да” – та­ка в оне­зи вре­ме­на бил на­ри­чан все­ки оток. При­със­т­ва­ли­ят при кон­чи­на­та на кра­ля не­гов адю­тант Ху­ан Хон­за­лес, на ко­го­то и на­ум не му ид­ва­ло, че пръс­те­нът мо­же да но­си опас­ност, гриж­ли­во го вдиг­нал и го пос­та­вил в джо­ба си. Спом­нил си за не­го ня­кол­ко дни по-къс­но. Нап­ра­ви­ло му впе­чат­ле­ние, че пръс­те­нът е по­чер­нял от­вът­ре и пред­по­ло­жил, че е бил на­по­ен с от­ро­ва, за да бъ­де убит кра­лят. Въп­ре­ки то­ва на са­мия Гон­за­лес той не на­не­съл ни­как­ва вре­да.

Нас­лед­ни­ци­те не про­ве­ри­ли да­ли на­ис­ти­на пръс­те­нът е от­ро­вен. Ръ­ко­во­дей­ки се от прин­ци­па “кой­то сам се па­зи и Гос­под го па­зи”, те го да­ри­ли на ка­тед­ра­ла­та на Ал­му­ден­с­ка­та Прес­вета Де­ва, къ­де­то той се прос­ла­вил със сво­и­те чу­дот­вор­ни свойс­т­ва. Пръс­те­нът не убил по­ве­че ни­ко­го – нап­ро­тив, не­ед­нок­рат­но из­це­ля­вал стра­да­щи, ко­е­то е зас­ви­де­тел­с­т­ва­но в ка­то­ли­чес­ки­те ана­ли.

ТА­ЛИС­МА­Н ЗА ФЮ­РЕ­РА

През 1939 г. ге­не­рал Фран­ко по­да­рил фа­мил­ния пръс­тен на ис­пан­с­ки­те мо­нар­си на Адолф Хит­лер. Фю­ре­рът оби­чал ста­рин­ни­те ве­щи и пред­ме­ти­те на езо­те­рич­ни­те кул­то­ве, на­дя­вай­ки се, че то­ва ще му по­мог­не да ста­не влас­те­лин на све­та. В ма­сон­с­ки­те кни­ги той от­к­рил ис­то­ри­я­та на пръс­те­на: там се го­во­ре­ло, че е бил из­ко­ван от ме­те­о­рит­но же­ля­зо и тряб­ва да го но­сят са­мо мъ­же. То­зи, кой­то пос­та­ви пръс­те­на на ръ­ка­та си, ще по­лу­чи власт над це­ли на­ро­ди, твър­де­ли кни­ги­те.

Пръс­те­нът не убил Хит­лер, за раз­ли­ка от пред­с­та­ви­те­ли­те на ди­нас­ти­я­та на ис­пан­с­ки­те Бур­бо­ни. Но ре­лик­ва­та би­ла на ръ­ка­та му в де­ня на са­мо­у­бийс­т­во­то му – 30 ап­рил 1945 го­ди­на. Тя не мог­ла да му спе­че­ли це­лия свят и не го спа­си­ла от страш­на­та участ.

След вой­на­та би­жу­то по­пад­на­ло в Съ­вет­с­кия съ­юз и чак до 2003 го­ди­на се на­ми­ра­ло там. Ед­ва пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни би­ло вър­на­то в Мад­рид.

ЕЛЕК­Т­РИ­ЧЕС­КА­ МА­ГИЯ

Слу­жи­те­ли­те в ка­тед­ра­ла­та, на ко­и­то бил по­ве­рен пръс­те­нът, раз­каз­ват, че е труд­но да се до­кос­неш до не­го: ако го нап­ра­виш, пръс­ти­те ти би­ват про­ни­за­ни от елек­т­ри­чес­ки раз­ря­ди. Ос­вен то­ва цве­тът на зла­то­то по­ня­ко­га се про­ме­ня в сив, а след то­ва в че­рен.

По вре­ме на ко­лед­ни­те мо­ле­бе­ни скъ­по­цен­ност­та се из­важ­да от рак­ла­та, къ­де­то се па­зи. И то­га­ва све­щи­те в ка­тед­ра­ла­та се за­пал­ват от са­мо се­бе си, а под ку­по­ла плам­ва синьо сияние… То­ва ста­ва оба­че са­мо ако в хра­ма се съ­берат мно­го ис­к­ре­но вяр­ва­щи хо­ра.

Уче­ни от Ва­ти­ка­на пред­по­ло­жи­ли, че за­га­дъч­ни­те свойс­т­ва на пръс­те­на имат ня­как­ва фи­зи­чес­ка при­чи­на. И не сгре­ши­ли. Ек­с­пер­ти­за­та по­ка­за­ла, че из­де­ли­е­то не е нап­ра­ве­но от чис­то зла­то. Ме­та­лът имал че­ти­рис­лой­на струк­ту­ра. Пър­ви­ят, ос­нов­ни­ят слой се със­тои от ко­ва­но же­ля­зо, оче­вид­но с ме­те­о­ри­тен про­из­ход, а ос­та­на­ли­те три – от мед, среб­ро и зла­то. Всич­ко то­ва е пре­со­ва­но в еди­нен мо­но­лит. Ако пръс­те­нът вле­зе в кон­такт с чо­веш­ка­та ко­жа, до­кос­ва­не­то пре­диз­вик­ва елек­т­ри­чес­ко по­боц­к­ва­не, тъй ка­то при­те­жа­ва ха­рак­те­рис­ти­ки­те на гал­ва­ни­чен еле­мент. Но са из­к­лю­че­ни ре­ак­ции, спо­соб­ни да до­ве­дат до син­тез на от­ров­ни ве­щес­т­в­са.

ОТ­РО­ВА ИЛИ ПРОК­ЛЯ­ТИЕ?

Кое все пак до­ве­ло до ги­бел­та на пе­ти­ма чле­но­ве на ис­пан­с­ка­та крал­с­ка ди­нас­тия? И за­що “от­ро­ва­та” не дейс­т­ва вър­ху дру­ги хо­ра? Ра­бо­та­та е там, че в пе­ри­о­да на уп­рав­ле­ни­е­то на Ал­фонс ХII се во­де­ла ак­тив­на бор­ба за власт. Вра­го­ве­те на мо­нар­ха би­ха мог­ли да умър­т­вят чле­но­ве­те на не­го­во­то се­мейс­т­во и не­го са­мия, за да пос­та­вят на прес­то­ла свой кан­ди­дат.

Снаб­дя­ва­не­то с от­ро­ва ни­ко­га не е би­ло проб­лем в Мад­рид. В сто­ли­ца­та на Ис­па­ния още от Сред­но­ве­ко­ви­е­то дейс­т­ва­ли мно­жес­т­во не­ле­гал­ни хи­ми­чес­ки ла­бо­ра­то­рии, син­те­зи­ра­щи по по­ръч­ка ве­щес­т­ва за вся­как­ви це­ли.

Но то­ва не е един­с­т­ве­на­та вер­сия.

Ами ако вър­ху пръс­те­на тег­не прок­ля­тие, по­ра­зя­ва­що са­мо чле­но­ве­те на ди­нас­ти­я­та? Та на­ли на обик­но­ве­ни­те прос­тос­мър­т­ни той, нап­ро­тив, но­сел пол­за! Ма­го­ве­те, ко­и­то уме­е­ли да “по­ръч­ват” смърт на кръв­ни род­ни­ни, зак­люч­вай­ки я в ня­ка­къв пред­мет, до­шли в Ис­па­ния в ран­но­то Сред­но­ве­ко­вие за­ед­но с ис­лям­с­ки­те за­во­е­ва­те­ли. Мю­сюл­ма­ни­те ви­на­ги са при­да­ва­ли ог­ром­но зна­че­ние на кръв­на­та мъст и съ­от­вет­ни­те ма­ги­чес­ки об­ря­ди при тях би­ли до­ве­де­ни до съ­вър­шен­с­т­во.

Не съ­щес­т­ву­ва един­но мне­ние и за про­из­хо­да на пръс­те­на. Спо­ред пре­да­ни­я­та той бил из­ко­ван от древ­ни ви­зан­тийс­ки майс­то­ри. Но при нап­ра­ва­та му са би­ли из­пол­з­ва­ни мно­го нап­ред­на­ли тех­но­ло­гии! Мо­же би тук не е ми­на­ло без на­ме­са на из­вън­зем­ни или пред­с­та­ви­те­ли на ня­как­ва тайн­с­т­ве­на ви­со­ко­раз­ви­та ци­ви­ли­за­ция? А и да­ли въ­об­ще то­ва е пръс­тен – ами ако из­де­ли­е­то е при­бор с не­из­вес­т­но пред­наз­на­че­ние, а не би­жу?

Тай­на­та на пръс­те­на оба­че и до­се­га си ос­та­ва скри­та зад се­дем пе­ча­та…

%d bloggers like this: