Известни са много истории и свидетелски разкази за необичайното поведение на времето. Ако ги приемем на вяра, ни остава само да признаем, че в спокойното и привичното за нас течение на времето се наблюдават странни завихряния. Ако се окажат в тях, хора и предмети извършват пътешествия във времето. Ето няколко такива истории…
ДЯВОЛСКИЯТ ЕКИПАЖ
През лятото на 1912 година много вестници във Великобритания описват загадъчната история, която се случва в бързия влак от Лондон за Глазгоу. В присъствието на двама пътници (инспектор от Скотланд ярд и медицинска сестра) във вагона на седалката до прозореца се появява възрастен мъж, крещящ от ужас. Дрехите му са доста странни, косите му са сплетени на плитка. В едната си ръка държи бич, в другата – парче хляб. „Аз съм Пимп Дрейк, кочиаш от Четнъм – опитва се да обясни треперещият от страх човек. – Къде съм? Къде съм попаднал?”
Инспекторът хуква при кондуктора, като моли младата жена да наглежда странния мистър Дрейк. Когато се връща, открива, че кочиашът е изчезнал, а медицинската сестра е припаднала. Извиканият кондуктор отначало решава, че го разиграват. Но на седалката са останали материални свидетелства за случилото се – бичът и триъгълната шапка на странника…
Специалисти от Националния музей, на които са показани предметите, категорично ги датират към втората половина на XVIII столетие.
Заинтригуваният инспектор посещава пастора на енорията Четнъм с надеждата да открие записи в църковните книги за Пимп Дрейк. Там в архиви със 150-годишна давност местният свещеник намира не само името на нещастния кочиаш, но и бележка на тогавашния пастор, направена отстрани. От нея следва, че възрастният вече Дрейк разказва невероятната история как една нощ, връщайки се с каретата у дома, той вижда пред себе си „дяволски екипаж“ – от желязо, огромен, дълъг като змия, огнедишащ. По странен начин кочиашът се озовава в него – там има странни хора, навярно слуги на дявола. Изплашен, Дрейк се обръща за помощ към Бога и отново се оказва в полето. Каретата с конете е изчезнала. Потресен от случилото се, кочиашът се прибира у дома. И очевидно изгубва разсъдъка си, като до края на дните си продължава да разказва историята за „дяволския екипаж“.
Инспекторът от Скотланд ярд докладва за произшествието в своите бележки до Кралското метапсихично общество. Там случаят е проверен щателно. Триъгълната шапка на Дрейк и до днес се пази в музея на Обществото. Бичът е изгубен…
БОМБА ОТ МИНАЛОТО
През февруари 1996 г. в малкото пристанищно градче Сен Жустин на югозападното френско крайбрежие изведнъж се раздава свистене и на земята пада… бомба. Бившият кмет на крада – Кристин Лорен, разказва пред журналисти, че през 1943 г., когато е още момче, градчето е бомбардирано. „Месершмит 110”, на връщане след бомбардировка над Англия, хвърля неизползвания си товар над Сен Жустин.
„Мислехме, че ще загинем до един – спомня си Лорен, – когато от зловещия бомбардировач се чу свистенето от падащия фугас. Звукът се усилваше с приближаването към земята.
И изведнъж всичко замлъкна. Бомбата така и не падна. Жителите претърсиха цялата околност, но не откриха нищо.”
И ето че със закъснение от 53 години на 14 февруари в 23,57 ч., с точност до минути в съответствие със събитията отпреди десетилетия (което се потвърждава от записа в момчешкия дневник на кмета), бомбата все пак се взривява. Може би тя е призрачна, но въпреки това убива животните във фермата, редом с която избухва…
ИНЦИДЕНТ С ТАКСИ
Не по-малко тайнствена е историята, открита в архива на нюйоркската полиция.
…1952 г., ноември. Вечерта на Бродуей е блъснат от кола непознат мъж. Смъртта му е мигновена. Шофьорът и очевидците твърдят, че жертвата „се появява на улицата изневиделица, сякаш пада от небето”.
Тялото е откарано в моргата. Полицията обръща внимание, че загиналият е облечен в старинен костюм. Още по-голямо удивление предизвиква удостоверението за самоличност, издадено преди 80 години. В джоба на загиналия е открита и визитна картичка с указание за професията – търговски пътник. Детективите проверяват адреса, посочен на визитката, и установяват, че тази улица не съществува от повече от половин век…
В полицейския архив проверяват списъците на жителите на този район от края на миналия век. Там е открит загадъчен търговец, чиято фамилия и адрес съвпадат с данните от визитната картичка. Разпитани са всички хора със същата фамилия в Ню Йорк. Открита е старица, която съобщава, че баща й изчезва преди 70 години при загадъчни обстоятелства. Излиза да се разходи по Бродуей и не се връща никога повече. Тя показва на полицаите снимка, на която млад мъж, удивително приличащ на човека, блъснат от автомобила, усмихнат, държи в ръцете си момиченце. Датата на снимката е „април 1884 г.“.
ПРИМКАТА НА ВРЕМЕТО
Според показанията на очевидци т.нар. „примка на времето“ може да прехвърля през годините не само хора, но и много по-обемисти предмети: цели сгради и кораби. Възможно е легендите за „Летящия холандец“, реещ се в океанските простори, да имат напълно реална основа.
Загадъчно произшествие се случва в Атлантика в ранното утро на 11 юли 1881 г. Военният кораб „Британия“ едва не се сблъсква с древна фрегата. Опитът за връзка с екипажа се оказва безрезултатен. Фрегатата преминава в опасна близост, сякаш не забелязвайки британския кораб…
Случаят става известен благодарение на това, че свидетел на загадъчната среща е принцът на Уелс, бъдещият крал Джордж V – това все още млад морски офицер на служба.
Един от активните дейци на Кралското метапсихично общество – сър Джереми Блекстаф, на прием в Бъкингамския дворец по повод ордена, който му е връчен, е удостоен с беседа с краля. Той се възползва от възможността и моли за разрешение да попита за срещата в Атлантическия океан. Оказва се, че крал Джордж отлично си спомня случилото се и го описва доста подробно.
Тайнственият кораб напомня клипер, има дървени мачти и богато украсени палуби. Такива съдове вече не се използват в корабоплаването. Но най-поразителното е, че насрещният кораб „има собствен вятър“ – платната му са издути в абсолютно различна посока от североизточния вятър, който духа в този ден.
С позволението на височайшата особа тези данни са записани в ежегодния отчет на метапсихичното общество. Репортерите продължават търсенията и откриват още моряци, станали очевидци на срещата с „Летящия холандец“. Те допълват разказа на Негово величество с това, че загадъчният съд се движи удивително равномерно, макар че денят е бурен и килватерната следа практически не се вижда: „Сякаш беше призрак, а не истински кораб!”.
Тайнствената среща се споменава и в дневниците на краля, публикувани след смъртта му. Този случай е причислен към необяснимите и неизяснените…
ЗАЛЦБУРГСКИЯТ ПАРАЛЕЛЕПИПЕД
Версията за спонтанните придвижвания би могла да обясни и други странни факти – например загадката на т.нар. НИО, неидентифицирани изкопаеми обекти, причиняващи големи главоболия на археолози и историци.
Метален предмет с тегло 785 г и размери 67х62х47 мм е открит в парче въглища от работници в австрийската фабрика на Исидор Браун в град Шендорф на 1 ноември 1885 г. Въглищата се отнасят към периода триас и са добити в мина във Волфзеге, Горна Австрия. Синовете на собственика на фабриката показват през 1886 г. удивителната находка в музея на Каролина Августа в Залцбург, който съществува и до днес.
Планинският инженер Фридрих Гурлт, който изследва НИО, отнася находката към железните метеорити. Странната правилна форма той обяснява със следите от изкуствена обработка. Инженерът смята, че това е оръдие на древен човек – чук. За това свидетелства улеят, която служи за закрепване на въжето към дървена дръжка. Но предметът е открит във въглища на възраст приблизително 25 – 55 милиона години, когато на Земята все още не е съществувал човекът…
В щата Илинойс (САЩ) в пластове, недалеч от град Чиликот, нееднократно са откривани странни бронзови и медни дискове, наподобяващи монети, на дълбочина до 40 метра. Възрастта на пластовете се измерва с милиони години.
Такива загадки има в изобилие. Но доколко те са свързани със свойствата на времето, е трудно да се установи. Има и напълно достоверни постижения в изучаването на свойствата на времето.През 1960 г. двама американски физици – Р. Паунд и Г. Ребка, експериментално доказват, че ходът на времето в основата на кула и на върха й, макар и незначително, се различава.През 1976 г. аналогичен експеримент е проведен в Космоса. Приборът, изстрелян с ракета на височина 10 000 км, също показва промяна в хода на времето…
ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗМИСЪЛ
Стивън Хокинг – най-авторитетният теоретик в света, оглавявал знаменитата Нютонова катедра, винаги скептично се е отнасял към разсъжденията за пътешествия във времето. Въпреки това той заявява, че те не само не противоречат на физическите закони, но и са напълно осъществими на практика…