Както и много градове, Париж има не само своя история, но и местни призраци. Ще ви разкажем за най-популярните фантоми на града на Сена, родени от градските легенди на минали столетия…
ГРАДИНАТА ТЮЙЛЕРИ И „ЧЕРВЕНИЯТ” ЧОВЕК
Историята на тази градска легенда води началото си още от времената на Екатерина Медичи, ревностно отнасяща се към своята власт и готова на всичко, за да я съхрани. Тогава сред тайните агенти на полицията, осъществяващи коварните замисли на кралицата, бил Кожодерът Жан, отличаващ се с особена жестокост и действащ близо до градината Тюлери. Когато гралицата изпратила наемници, за да се избавят от него, защото знаел прекалено много неща, преди смъртта си той произнесъл проклятие за скорошното си завръщане.
Няколко дни след гибелта му кралският астролог Козимо Руджери сънувал червен човек, от когото капела кръв, което станало предсказание за смъртта на кралицата. Оттогава появата на този фантом ознаменувала най-страшните бедствия в историята на Франция. Мария Антоанета твърдяла, че е видяла „червения човек” в стаята си малко преди екзекуцията си. Наполеон забелязал сянката на „червения човек” в навечерието на битката при Ватерло…
ЛЮКСЕМБУРГСКИТЕ ПРИЗРАЦИ
Не по-малко популярно място на действие на градските легенди е Люксембургската градина. Историята, свързана с това място, и днес може да предизвика усещане за полазване от мравки по гърба на разхождащите се в нея.
Митът води началото си от 1925 година, когато студентът медик Жан Ромие седял на една пейка, когато към него се приближил човек във фрак. При разговора студентът разбрал, че непознатият бил поканен на празнична вечер и отивал при по-малкия си брат на улица „Вожирар”. Мъжът предложил на младежа да го придружи. Студентът прекарал приятно вечерта независимо от странния маниер на облеклото и ретромебелите в жилището.
След края на празника Ромие се сбогувал с непознатия от парка и тръгнал към общежитието. По пътя си спомнил, че забравил запалката си, и решил да се върне. Какво било удивлението му, когато в жилището нямало никого. Нещо повече, съседите твърдели, че от няколко десетилетия то е необитаемо, а бившите наематели, които описал студентът, починали преди двадесет години. След като вратата била разбита, младежът видял ужасна картина: всичко било покрито с дебел слой прах, включително и неговата запалка, оставена на камината…
ЧЕРНИТЕ МЕСИ НА МОНТЕСПАН
Следващият мит е свързан с улица „Мулен”, и по-точно със заведението Belles Poules – знаменит публичен дом по онова време. Носят се слухове, че любовницата на краля-слънце Франсоаз-Атенаис де Монтеспан е извършвала там черни меси…
ПРОКЛЯТИЕТО НА ТАМПЛИЕРИТЕ
С проклятието на тамплиерите свързват площад „Вер Галан”. В този случай градските легенди връщат посетителите в ХIV век, когато рицарите на духовно-рицарския орден били на върха на славата си. Но по заповед на Филип Красивия били обвинени в ерес, затворени и изтезавани. На 18 март 1314 година целият орден бил изгорен по обвинение в ерес на острова на евреите – днес площад „Вер Галан”.
По време на екзекуцията върху кралския род се сипели проклятия. Може би именно затова го сполетявали беди: 13 поколения след Филип Красиви били преследвани от гилотината.
МРАЧНИЯТ МОНАХ
Особено внимателни трябва да са онези, които се разхождат из Париж в нощта преди Коледа. На улица „Тампъл” минувачът може да бъде пресрещнат от един от най-старите столични духове – неприветлив монах.
Според средновековното поверие изгубената душа на зъл монах броди из улиците и сипе оскърбления по адрес на минувачите, а на особено любопитните, които си пъхат носа в чуждите прозорци, може направо да извие врата. Виктор Юго посветил цяла глава на мрачния монах в своя шедьовър „Парижката Света Богородица”.
КАЛИОСТРО И НЕГОВИТЕ ВЕЧЕРИ ОТ ГРОБА
ХVIII в. и неговият фантом са свързани с улица „Сен Клод”. Според поверието Калиостро бил някога голям разбойник и маг, след смъртта си под призрачна форма търгувал с еликсира на вечната младост и организирал в имение №1 вечери от гроба, на които присъствали душите на такива знаменитости като Волтер, Монтескьо и Дидро.
ДУХЪТ ОТ УЛИЦА „НУАЕ”
Въплъщение от разказа на Дикенс или филма „Полтъргайст” могат да срещнат туристите на улица „Нуае”. Призракът се нарича Мъдрецът (Le Sage).
Легендата за бившия икономист, работещ в Двореца на правосъдието, гласи, че последният изгубил разсъдъка си. Този факт бил засвидетелстван от съдебен изпълнител, който използвал въглен, за да изсуши мастилото, с което написал своето заключение. Оттогава обгорели пънове и парчета въглени по странен начин се появяват край дома на икономиста. Покрай злополучната къща рядко минава човек, без да се спъне…
АЛАН КАРДЕК
Алан Кардек и разговорите с призраци парижани свързват с „Улицата на мъчениците” №8. Леон Ривал, занимаващ се с окултизъм и избрал за целта псевдонима Алан Кардек, се увлякъл от новото американско веяние. Благодарение на „Книга на духовете” той помагал на желаещите да се срещнат с душите на най-известните хора. Днес медиуми от цял свят носят цветя на гроба на Алан Кардек на гробището „Пер Лашез“.
СИЛВИ ВАРТАН И ПРИЗРАКЪТ ОТ БУЛЕВАРД „ФРОНШО”
Плашеща е историята на имение, построено в готически стил. Всички, които живели в него, умирали от странна смърт.
Първият му обитател – композиторът Виктор Масе, починал от множествена склероза. След това там била зверски убита прислужничката на семейството на директора на „Фоли Бержер”. След убийството къщата била запечатана за тридесет години, докато не я купила певицата Силви Вартан. Новата обитателка на странния дом обаче не могла да остане и седмица и набързо го продала. Последният му собственик е театралният критик Матийо Гале, който също починал от множествена склероза.
ЕТИЕН РОБЪРТСЪН
Последната градска легенда е свързана с името на Етиен Робъртсън. Белгиец по произход, той бил настоятел на манастир. Както и много вярващи в края на ХVIII в., попаднал под влиянието на окултизма. Недалеч от площад „Вандом” той провеждал сеанси за доверчивите с фантасмагории, по време на които се създавало впечатление за присъствието на техни починали роднини и близки. Според слуховете веднъж Робъртсън „съживил” Марат и Робеспиер. Само че „фантаскопът Робъртсън” не успял да баламосва дълго хората и бил убит от собствените си клиенти.
Днес на парижкото гробище „Пер Лашез“ може да се види гробът на Робъртсън.