Когато богатството е вирус, или внимание – афлуенца!

122Социолозите открили опасно заболяване, поразяващо най-неуязвимите на пръв поглед – младите, богатите и успешните. Хвърля ги в депресии и психози, кара ги да се чувстват нещастни и опустошени. Афлуенцата – това е работохолизъм, шопингмания, консюмеризъм и още десетки мании в един флакон…

Думата афлуенца и производна от двете английски думи affluence – охолство, изобилие, богатство, и influenza – грип или друго простудно вирусно заболяване. За първи път се появява през 80-те години в американско телевизионно шоу. Под афлуенца се подразбирал болезненият стремеж към притежаване на скъпи вещи, маниакалната страст към потреблението.
Английският изследовател Оливър Джеймс смята, че афлуенцата е опасно психично заболяване – в буквалния смисъл. Той дори употребява думата „вирус” без кавички. Стотици се обръщат към психиатрите, но се чувстват неудовлетворени, нещастни, защото благата, които успяват да придобият с тежък труд, не им носят щастие.
А какво е щастие, хората узнават от рекламите. Рекламата обяснява какво е необходимо за него. Купи си последния модел автомобил и ще си щастлив. Но всъщност моделът е остарял, той вече не е последен, а предпоследен. Ето го последния, купувай! В резултат на натрапената реклама желанията се бъркат с жизнените нужди, а определението „кой съм аз” се подменя с фразата „какво имам”. Тоест, когато вместо да кажат: „Това е Мария, тя е весела, обича да танцува и да слуша Queen”, казват: „Това е Мария, тя има „Мазда“, Nokia с всички екстри и огромен апартамент в центъра”, смятайте, че Мария има проблеми. Както и човекът, който говори по този начин.
Впрочем страстта към притежаване на материални вещи е само един от симптомите на афлуенцата. Всъщност действието й е по-широко обхватно. Желанието на всяка цена да получиш престижно образование не по призвание, а защото е модерно, също е симптом. Защото само по себе си наличието на прекрасно SV все още не те прави щастлив. То е само средство, а не цел.
Всъщност най-непригледната картина, свързана с афлуенцата, се наблюдава засега само в САЩ и Англия. Доста трябва да се постарае човек, за да открие италианец работохолик, а испанците си имат сиеста. Датчаните и други скандинавци се спасяват с любовта към децата си, която щедро се заплаща от държавния джоб. Децата са най-доброто лекарство срещу афлуенцата. Те помагат да не загубим ориентирите си и бързо ни дават да разберем кой и какво е най-главно в живота.
И все пак, когато в петък вечер ти се налага да гледаш светещите прозорци на офисите, ти се иска да извикаш: „Момичета! На човечеството не са нужни финансови отчети и доклади. Нужни са му нови хора, много червенобузи бебета. Така че бързо приключвайте с работата, оправете грима си и излезте да се повеселите. Мъжете вече са нетърпеливи”…

Профилактика на афлуенцата

Преди да си купите нова вещ, си задайте няколко въпроса.
Действително ли ми е нужна? Може би мога да я взема назаем от приятели, роднини, съседи? Мога ли да я заменя с нещо, което вече имам? Колко часа (дни, седмици) ще трябва да работя, за да я платя? Ако имате възможност, изместете работния си график сутрин – например трудете се не от 10 до 18, а от 8 до 16, така ще имате повече време за общуване с роднини и приятели.
Водете персонален отчет на извънредния труд. Независимо как поощрява началството вашите усилия, отбелязвайте за себе си често ли се задържате в офиса вечер, колко пъти работите в почивните дни и по празници. Редовно записвайте и си правете изводи.
От време на време изпълнявайте следното полезно упраженине: описвайте себе си на въображаем непознат, без да споменавате професията и списъка на имуществото си. Имайте предвид, че разказът трябва да е дълъг и интересен…

%d bloggers like this: