За какво разказват древните реликви

122-45

Напълно възможно е нашите предци да са знаели изворите на своя произход. Но Всемирният потоп е унищожил почти цялото човечество, а заедно с него и знанията, които е притежавало. Оцелели само онези, които построили кораби, или живеели в незасегнатите участъци суша.

Но това значително и страшно събитие изплашило хората и съзнанието им потулило всички спомени за него. В замяна на това човечеството получило фантазии, митове и легенди. Древните не могли да разберат каква е причината за разрушенията, затова стигнали до извода, че Бог е наказал човечеството за греховете му. Древните се опитали да преборят страха с помощта на религията, в която ясно били посочени греховете и наказанията за тях.

Ако потопът се разглежда от извънземна гледна точка (или от гледна точка на палеоконтакта), то потопът е бил предизвикан от извънземни същества поради все по-нарастващото човешко любопитство. Древните хора се опитвали да узнаят тайни, за които било още рано да бъдат разкрити. Възникнала т.нар. ситуация „маймуна с граната”, затова извънземните решили да унищожат тази маймуна (т.е. човека), за да избегнат непредвидени последствия.

Най-древният мит, в който се споменава Граалът, е келтски, но напълно възможно е да е бил заимстван от по-древни народи и адаптиран към местните традиции, обичаи и имена.

Келтската митология има много общи корени с митологията на шумерите. В частност, става дума за съществуването на извънземни същества, долетели от друга планета или дори от друга система, обитаващи земните недра. В един от митовете е описано пътешествието на Анун в отвъдното, който търсел вълшебен котел. Този образ е послужил като основа за създаването на хипотезата за Граала. В мита вълшебният котел се е пазел в замък, невидим за непосветените, където били допускани само хора, чиито вътрешни чаши на Граала били изпълнени с чисти помисли – т.е. чисти по душа.

В келтската митология присъства и легендата за т.нар. крещящ камък Граал, който с вика си потвърждавал избирането на истинския крал.

Ранновалийски легенди разказват, че Граал се наричало сребърно блюдо с окървавена глава.

Чашите в ирландските и валийските легенди дарявали пътника с изобилие и му помагали да изпълни мисията си, без да се тревожи за храна и вода. В същото време според религиозната трактовка на чашата се подразбира съд, в който е била събрана кръвта на Иисус Христос, разпънат на кръста. Тази чаша била ритуален съд за Христос и неговите ученици – апостолите.

Търсенето на Граала започва през ІХ век, когато в Европа възниква модата на свещените реликви, свързани с пребиваването на Месията на земята. През ХІІІ век търсенето на Светата чаша продължило с нова сила, тъй като сред артефактите, донесени от Людвик Светия липсвал Граалът.

През ХІХ столетие няколко града почти едновременно заявили, че притежават светия Граал. Както се изяснило по-късно, повечето от тези артефакти били датирани към по-късни дати.

Днес няма единно разбиране по въпроса какво всъщност представлява Светият Граал: свещената кръв на Христос, рог на изобилието, голям съд за виното и водата в църковните ритуали или обобщено понятие за наследниците на Христос, живеещи на Земята. Така Граалът си остава тайна, която периодически се разкрива на посветените, но също така внезапно изчезва.

Легендата гласи, че всички недостойни, които са се осмелявали да се доближат до Светия Граал, ще бъдат поразени от смъртоносни болести, предизвикани от пламъка, който той излъчва.

В някои ранни източници Граалът не е съд, а камък или скъпоценна реликва, даряваща безсмъртие и блага.

В повечето легенди обаче под Свещения Граал се разбира заветна цел, обикновено недостъпна или трудно постижима.

Може би намирането на загадъчните древни реликви ще помогне на човека да узнае тайната на своя произход и най-накрая да си отговори еднозначно на въпроса откъде се е появил.

 

%d bloggers like this: