Десет робота от дълбините на вековете

604-8

Думата „робот” за първи път употребява Карел Чапек в научнофантастичната пиеса „Р.У.Р, или Росумските универсални роботи”, за да опише изкуствен човек. „Робот” произлиза от чешката дума robotnik – „работник”. Съвременните роботи са рожба на техническата революция, но основните аналогови механизми, имитиращи човешки или животински действия, са съществували още в древността…

 

ДВИЖЕЩИТЕ СЕ СТАТУИ

Литературата на древността изобилства с разкази за изкуствени хора. Възможни препратки към тях са човекоподобните прислужници в „Илиада” на Омир и движещите се статуи, създадени от Дедал – бащата на легендарния Икар.

Около 1100 г.пр.н.е. в древен Египет жреците на Амон направили статуя, която избрала следващия фараон, като протегнала ръка и посочила мъж от кралското семейство. Писмени свидетелства посочват, че древните египтяни разполагали с достатъчно познания за елементарните принципи на механиката, за да строят нецифрови роботи, или т.нар. автоматони, задвижвани от система от въжета и макари…

„НОКЪТЯТ” НА АРХИМЕД

Краноподобното оръдие на Архимед е предшественик на промишления робот-манипулатор, който се среща в съвременните заводи. „Нокътят” повдигал вражеските кораби от водата и ги преобръщал. Създаден бил да противостои на римските завоеватели на Сиракуза през 213 г.пр.н.е.

„Нокътят” бил блестяща демонстрация на два велики закона на Архимед – закона за лоста и закона за плаваемостта. Познанията за силите и равновесието се използвали за изчисляване на количеството приложена сила.

ПРИСЛУЖНИЧКАТА НА ФИЛОН

Гръцкият изобретател Филон Византийски, починал около 220 г.пр.н.е., бил наричан „Механикус” благодарение на своите инженерни заслуги. Голяма част от информацията за него е известна по единствената запазена негова работа – деветтомника „Сборник по механика”. Книга пета – „Пневматика”, описва робот от женски пол, който създал Филон. Тя държала кана с вино в дясната си ръка. Когато върху лявата ръка се сложела чаша, тя наливала в нея вино, добавяла вода и ги смесвала, ако пожелае господарят.

ПРОГРАМИРУЕМИЯТ РОБОТ НА ХЕРОН

Херон Александрийски (10 – 70 г. от н.е.) е може би най-талантливият изобретател на древността. Сред гениалните му устройства са дозатори за светена вода, работещи с монети (праобраз на съвременните автомати за напитки и храни), автоматични врати, обикновена парна турбина (двигател на Херон, или aeolipile), която работи с пара още 1700 години преди изобретяването на парния двигател на Джеймс Уат.

Едно от най-блестящите изобретения на Херон е първият програмируем робот, който той създава още през 60 г. от н.е. Компютърният специалист Ноел Шарки от Университета в Шефилд смята, че тази система на управление на основата на въже е еквивалентна на съвременното бинарно програмиране.

РИЦАРЯТ НА ЛЕОНАРДО

Нито едно обсъждане на древните роботи не минава без напомнянето на заслугите на гения на Ренесанса Леонардо да Винчи.

За конкурс в Милано Да Винчи построява брониран рицар, който може да се движи самостоятелно: може да сяда, да става, да движи главата си и да повдига забралото на шлема си. Използвайки фрагменти от описанията, останали от онова време, робототехникът Марк Рошейм през 2002 година пресъздава рицаря.

05538274

МОЛЕЩИЯТ СЕ МОНАХ

Джанело Ториано е един от най-добрите италиански часовникари на XVI век. Ториано прави миниатюрни войници, които се бият на масата за обяд. Изрязва от дърво малки птички и те летят из стаята и дори на улицата. Един негов автоматон – дамата с лютнята, може да се види в Музея на историята на изкуството във Виена.

В Смитсъновия институт също има работещо устройство, приписвано на Ториано – 39-сантиметров молещ се монах. Автоматонът от дърво и желязо ходи по площада и се удря в гърдите с дясната ръка, с лявата премята броеница и понякога я целува. Може да върти и да кима с глава, да движи очи и да нашепва тихи молитви.

КАРАКУРИ НИНГЬО

Любовта на японците към роботи датира от дълбока древност. Първият японски робот е създаден в епохата Едо (1603 – 1868 г.). Наречен е каракури нингьо (механична кукла) и е сглобен от дърво, струни и винтчета. Японците заимстват западния часовников механизъм за този автоматон.

„ФЛЕЙТИСТЪТ”

„Новият Прометей” – така Волтер нарича гения на механиката Жак де Вокансон заради невероятната му способност да дава живот на мъртвата материя.

Веднъж Жак се разболява и по време на треска му се явява андроид-флейтист. Когато оздравява, Вокансон незабавно се захваща с робота.

34871230

„Флейтистът” е представен на 11 февруари 1738 година. Машината на Жак де Вокансон успява да възпроизвежда 12 различни мелодии. Той проектира устните, които да се отварят, затварят и да се движат назад и напред. Металният език регулира въздушния поток и създава паузи. Проблемът, с който се сблъсква Жак, са пръстите – дървените пръсти са прекалено твърди, за да издават нежни звуци, независимо че всички лостове работят правилно. За да имитира реалните пръсти, Жак покрива дървените крайници с истинска кожа и така ги омекотява.

„ПИСАТЕЛЯТ”

В Музея на изкуствата и история в Нюшател, западно от Берн (Швейцария), зад маса от червено дърво седи босоного момченце и изписва думи с гъше перо в дясната ръка. Създаден от швейцарския часовникар Пиер Жаке-Дро в края на 70-те години на XVIII век, „Писателят” се състои от 6000 отделни компонента, които работят съвместно и създават напълно автономна програмируема пишеща машина. Момчето може да напише всякакъв текст от 40 думи в четири реда. „Писателят” е един от трите андроида, създадени от Жаке-Дро от 1767 до 1774 година. Двата други – не толкова сложни, са „Дамата-музикант” и „Чертожникът”.

„РИСУВАЩОТО МОМЧЕ”

На изложба в Института „Франклин” във Филаделфия автоматон на възраст над 200 години – „Рисуващото момче”, продължава традицията на механичната магия, започната от „Писателя”. „Рисуващото момче” е шедьовър на друг швейцарски часовникар – Анри Маларде. Заедно с „Писателят” той вдъхновява Мартин Скорсезе да създаде филма „Хюго”, в който автоматонът играе второстепенна роля.

„Рисуващото момче” е потресаващ робот по своята сложност. Той може да напише три стихотворения (две на френски и едно на английски език) и да направи четири рисунки, в това число и на китайски храм…

Цялата статия четете във в. „Феномен“, бр. 8, 26. II. – 4. III. 2015 г.

%d bloggers like this: