Мнозина са запознати с удивителните открития на известния руски учен Ернст Мулдашов. Той използва научни подходи за тълкуване на събитията, случващи се на Земята и в космическото пространство.
Докторът на медицинските науки, заслужил лекар на Руската федерация и член на Американската асоциация на офталмолозите Мулдашов организира четири научни експедиции в Тибет и Хималаите и издава няколко книги за своите изследвания.
ПОРТРЕТ НА ПРАРОДИТЕЛЯ
От малък Мулдашов е увлечен от работите на руския учен, философ и художник Николай Рьорих. Разглеждайки безброй снимки на различни човешки очи, той си спомня мисълта на Рьорих за появата на човека в Тибет. Възниква хипотезата да създаде събирателен образ на средностатистическите очи на човека и да проследи коя от известните раси, живеещи днес на Земята, е най-близо до него. Той използва класификацията на учения антрополог Аркадий Ярхо, разделяща човечеството на 35 раси.
Методиката дава поразителен резултат, напълно съвпадащ с хипотезата на Рьорих. Оказва се, че средностатистическите очи принадлежат на човек от т.нар. тибетска раса. Мулдашов попада и на още един интересен факт. „Тибетската следа“ е открита лесно – всички тибетски храмове имат своя „визитна картичка“: на стените им са изобразени огромни човешки очи. Отново очи! Именно те са подложени на внимателен анализ. В реконструирания облик липсва носът – вместо него има нещо подобно на змиевидна заврънкулка. А в средата горният клепач лего е отпуснат надолу.
Спомнете си Нострадамус, който още през Средновековието пише за цивилизацията на атлантите, за тези високи и мъдри гиганти. Те водят полуводен живот, затова клепачите им са различни и носът им прилича на дихателен клапан като при делфина или кита.
Разположението на очите близо едно до друго позволява значително да се увеличи ъгълът на обзора. А на мястото на предполагаемия нос би могло да има органи за дишане, подобни на хриле. Догадката за ципи между пръстите на ръцете и краката при тези двуметрови красавци се потвърждава по-късно по време на тибетската експедиция.
ЗАГАДКАТА СОМАТИ
Срещата между Мулдашов и Дарам Радже Бхарти е организирана от главния офталмолог на Индия. Той има висша религиозна титла и се занимава с изучаването на религиите на Изтока. Двамата разговарят за ролята на интуицията и логиката в опознаването на света, за положителната и отрицателната душевна енергия. Мулдашов показва рисунка на атлант и тогава прозвучава загадъчната дума „сомати“.
Какво означава това? „Сомати – това е когато тялото е неподвижно като камък, но е живо“, е отговорът. Тибетските лами изобразяват в своите храмове представители на предидущата цивилизация в състояние сомати. Оказва се, че те са ги виждали високо в планините, и то сравнително неотдавна.
Сомати не е летаргичен сън, когато работят сърцето, мозъкът, извършват се обменни процеси. За да се достигне това състояние, човек трябва да се научи да медитира така, че биополето да започне да въздейства върху водата в организма му, а тя, на свой ред, да влияе на обменните процеси. Състоянието на дълбоко сомати може да съхрани тялото много години.
„А къде се намира душата?“, пита Мулдашов. В това „консервирано“ тяло няма душа. Ако тя се върне в тялото, то отново ще е човек. Въпросът за завръщането на душата в тялото се решава от Висшия разум. Така е получен категоричният отговор, че произлизаме от атлантите. Те са съхранили своите тела в състояние сомати в Хималаите – най-високата част на света. А когато условията за живот им позволят да се върнат към земното съществуване, душите се връщат в телата на атлантите и те продължават човешкия род. Част от тези същества са останали в заветните хранилища високо в планините – в случай на нови катастрофи. Установено е, че достъп до сомати пещерите имат само специални хора. Кандидатурата на тези доверени лица се утвърждава от съвета на местните лами.
На раздяла Дарам Бхарти съветва да не търсим атлантите в пещерите, защото тези труднодостъпни места се охраняват от неведоми сили, смъртоносни за човека.
В ПЕЩЕРАТА НА СПЕЦИАЛНИТЕ ХОРА
Групата на Ернст Мулдашов успява да достигне до непалско селце, където живеят двама необикновени мъже. Става ясно, че хора влизат в сомати пещерата веднъж месечно, като преди това дълго се подготвят.
В пещерата има много зали, но не всички са достъпни. В тях могат да се намират хора в състояние сомати, които се различават от портрета на атланта.
По-младият от двамата мъже повежда групата към малка вдлъбнатина в скалата. Разрешават в пещерата да влезе само един човек. Мулдашов взема със себе си фенер, защото яркото осветление е забранено. След около 30 м в пълна тъмнина той достига до желязна врата. Изневиделица се появява мъж, който я отваря. Зад нея се оказва просторна зала, от която води тесен коридор. Мулдашов не изпитва никакви неприятни усещания. Но щом доближава тунела, се появява леко чувство на тревога, което бързо се сменя с негодуване.
Мулдашов признава, че само след няколко метра започва едва поносимо главоболие, настъпва рязка слабост. Ученият разбира, че не бива да върви по-нататък, иначе рискува живота си. Слабата светлина на фенерчето осветява няколко камъка и тъмни образувания по пода. Дали пък това не са фигурите на хора в състояние сомати?
В сумрака изглеждат огромни. Мулдашов тръгва към изхода на пещерата. Дневната светлина прорязва очите му, а приятелите му го посрещат с думите: „Жив ли си?“…